Новият халф на Локомотив София, Симеон Славчев, даде ексклузивно интервю за сайта www.sz0755ip.com. Бившият футболист на Левски потвърди, че голът му срещу ЦСКА през уикенда е бил с по-специална стойност, но добави, че радостта му не е целяла да обиди никого, защото той уважава историята и постиженията на ?червения“ клуб. Полузащитникът се надява, че вторият полусезон ще бъде по-успешен за столичните ?железничари“.
Славчев говори и за дългия си престой извън терените през последната около година и половина, в която беше преследван от редица травми и неволи. Той дори заяви, че е обмислял да сложи край на състезателната си кариера, но в крайна сметка е преосмислил, смятайки, че има още какво да даде на спорта.
Здравей, Мони! Започнахте по чудесен начин втория полусезон, с равенството 1:1 срещу ЦСКА. Показвате ли по този начин, че излизате за далеч по-убедителен втори полусезон?
– Няколко пъти повтарям, че не обичам да използвам клишета. Мисля, че повече ни прилягаха трите точки от този мач. Също така смятам, че трябва да тренираме по-усилено и да постигаме по-добри резултати. Това е целта към момента – да натрупаме добър актив и да не мислим за зоната на изпадащите. Завишени са целите и се надявам, че резултатите ще са на ниво.
Ти вкара попадение срещу ЦСКА и се израдва подобаващо. По-специален ли е този гол за теб?
– Може би да, предвид, че играх в Левски, е по-специален. Искам да кажа обаче, че това беше психологическа игра. ЦСКА има цялото ми уважение предвид историята и успехите на клуба, не целях да обидя никого. По-щастлив щях да бъда, ако това беше победен гол за нас.
Не за пръв път се разписваш срещу ЦСКА. Има ли повече мотивация у теб, когато излезеш срещу този съперник?
– Определено мотивацията е по-голяма. Всеки играч, както и аз, знае, че е по-сладко да се играе в дербита, срещу по-добри играчи. Емоцията и зарядът са по-значими. Затова е по-сладко. Срещу когото и да играем обаче е важно за мен да се докажа и да се представям добре, опитвайки се да си върна игровата практика. Знаете, последната над година имах доста контузии и лош късмет в това отношение. Липсваше ми игровият ритъм и мачовете. В момента целта е да се докажа във всяка тренировка и мач и да изпитвам удоволствие от играта.
Преди броени седмици стана част от тима на Локомотив. Как се стигна до трансфера и защо избра точно този тим?
– Господин Иван Василев ми звъня преди време, имахме и разговори. Исках да покажа, че думата ми тежи на място, тъй като по онова време имах договор с Левски. Казах му, че в зависимост от това как се развият нещата, той ще е първият човек, на когото ще се обадя. В крайна сметка разтрогнах с Левски и бързо подписах с Локомотив.
През последните две години ти се насъбраха много травми и малко мачове. Колко трудно беше за теб да не си постоянно в игра и да имаш толкова здравословни проблеми?
– Имах огромното желание да играя за Левски, затова и избързвах със завръщането на терена. Исках да помагам на отбора, дори и невъзстановен. Не се знаеше накъде щеше да отиде клубът, така че исках просто да съм полезен. Вместо това обаче нито помагах на себе си, нито на отбора. За периода ми в Левски не помня момент, в който да съм бил напълно здрав.
Първо счупих пръст на крака и после претърпях операция. Заради избързване скъсах бедрен мускул, като след това ме повтори тази контузия заради припряност. След това влязох в някаква форма и ме удари Ковид. Изкарах го сравнително тежко и получих забрана да тренирам в рамките на два месеца. След като ти се насъберат толкова неща за около година, ти е нужно доста време, за да си върнеш физическата и спортно-техническата форма. Заради тази липса на късмет ме е яд. Беше тежък период, но сега съм фокусиран да си възвърна нивото.
Минавали ли са черни мисли през главата ти за отказване?
– Няма да излъжа, мина такава мисъл. Около октомври месец особено. Когато разбрах, че нямам място в Левски, бях доста наранен и разочарован, тогава ми минаха такива мисли. Приех решението обаче. Не мога да кажа, че съм преосмислил нещата, защото решението не беше категорично, но се съвзех и реших, че има какво да постигна, все още.
Все още си само на 28 и пламъкът бушува у теб. Цел ли е да се опиташ да излезеш за един последен път в чужбина?
– Представям си, че има няколко крачки пред мен, преди да мисля за нещо подобно и не бива да избързвам. На първо време, трябва да работя и да се докажа в Локо София, за да се покажа и на родна сцена. Целта на всеки футболист е да играе на по-високо ниво, разбира се. Това не е първостепенната ми цел засега, но на първо време трябва да си извоювам правото да играя отново зад граница.
Ти си сред последните играчи, които успяха да се задържат по-дълго в чужбина и да се утвърдят. Защо младите изпитват толкова трудности, за да се интегрират в тимовете си извън България?
– Да, много по-различно и по-трудно е в чужбина. Манталитетът, изискванията, тренировките – не може да си дадеш сметка за тези неща, докато не си се сблъскал от първо лице с тях. Също така, някои хора мислят, че в чужбина парите растат по дърветата, но това не е така. Необходими са много лишения и усилия. Манталитетът е главната пречка пред футболистите, за да се докажат зад граница и да останат там за по-дълго време.
Кариерата ти започна като част от един доста младолик състав на Литекс преди около 10 години. Какво беше усещането да играеш под ръководството на Христо Стоичков още в самия старт на професионалния си път?
– За това съм изключително благодарен на Литекс като клуб, на ръководството и треньорите в школата. За Христо Стоичков не давам да се казва нищо лошо. Изключителен човек, който ми е дал много и с когото и до ден днешен поддържам редовна връзка. Той ми дава често съвети и се явява като мой футболен баща. Без него нямаше да съм това, което съм сега. Види ли той уважение, то и той ще покаже подобно. След това ще се раздаде напълно за теб. Трябва му малко, за да покаже същността си – на един много добър човек.
Да поговорим и за националния отбор. През последните години ти беше активна част от състава. Поставяш ли си го като цел отново да попаднеш в полезрението?
– Определено, това е част от стълбата, за която говорех по-рано. Възможността ще дойде, ако съм упорит и си го заслужа. Това е едно от нещата, на които се надявам, със сигурност.
Двубоите на българския национален отбор по футбол може да следите съвместно с Уин Бет, където ще откриете също така редица промоционални оферти и безплатни залози за водещите събития.
Последната година беше преходна за представителния ни тим, който минава през сериозен процес на подмладяване. Как гледаш на това и правилна ли е насоката?
– Това е един много интересен процес за националния отбор. Подмладяването не трябва да става насила, всеки трябва да си заслужи мястото. Не, че сега не е точният момент. Помня, когато в Литекс успяхме да пробием много млади играчи, че всички се бяхме доказали в юношески и младежки гарнитури. Никой не дойде да ни каже, че ще играем, защото сме млади. Ако заслужаваш да играеш, то ще се случи. Затова в онзи период Литекс даде толкова футболисти, които след това излязоха в чужбина и бяха гръбнака на националния отбор. Това е начинът. Хубаво е да има подмладяване и ако е подплатено с представяния, то това ще е оптималният сценарий.
И за финал, Мони – какво си пожелаваш в идните месеци?
– В личен план си пожелавам да съм здрав. В професионален си пожелавам повече щастливи футболни моменти и разбира се още здраве, защото следвам принципа, че невъзнаграден труд няма. Това мога да си пожелая.
