ЦСКА е много близо до исторически момент. Клубът ще има нов и модерен стадион, за който няма да плаща безкраен наем на държавата и ще може да стопанисва базите си спокойно години наред. Много хора се съмняваха до последно в намеренията на „червеното“ ръководството.
С вписването на съвместното с държавата дружество и първата вноска за стадиона от близо 7,2 милиона лева би трябвало всички съмнения да бъдат разсеяни. Само преди няколко месеца семейство Ганчеви плати над 3 милиона лева за стари дългове и не позволи да се повтори сценарият от едни минали времена, когато Александър Томов и пернишки бизнесмени оставяха ЦСКА без лицензи.
Преди няколко лета пък бяха извадени 8 милиона лева за клубната емблема. Само по себе си това беше достоен акт, но на практика не промени нищо. Беше сторен единствено за чест, за която един друг отбор незнайно защо пропагандира. Няма нужда да се изреждат клубния автобус, магазина, постепенното развитие на отбора и връщането му на европейската сцена. Настоящото ръководство е дало толкова много за ЦСКА, колкото предишните взети заедно не успяха да откраднат… дадат, грешка на езика.
Ясно е, че винаги ще има недоволни. Затова е добре често да се припомнят положителните неща – фенската памет е доста селективна. Сякаш Гриша Ганчев лично трябваше да слезе на терена и да вкара топката във вратата на Левски във финала за Купата на България. Или да накара някой футболист да свали „мантията невидимка“, която често се слага в Борисовата градина и се чакат финалните минути на мачовете и някоя „златна“ резерва да оправи положението.
Когато се взимат нови футболисти – защо са толкова много и никой не ги е чувал. Все пак не са Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Тази зима пък имаше мнения от специалисти в социалните мрежи, че Тобиас Хайнц е крайно недостатъчен и трябват още нови. Сякаш в момента Саша Илич не изпитва трудност да вземе всички играчи в групата и не оставя трима-четирима всеки път извън нея.
Хубаво е да има критика, но когато тя е градивна. В противен случай по-скоро трябва да се интерпретира като мрънкане. А такова последните години на „Българска армия“ имаше в прекомерени количества. Сега всички с ЦСКА в сърцето се надяват тези времена да са отминали и скептиците станат поне реалисти. Реалността е такава – 31-кратният шампион на България скоро ще има европейски стадион и ще бъде шампион. Дори и да не е тази година то това е неизбежно.?
