Един от футболистите, които играеха със сърце и душа за Левски – Владимир Николчев, празнува днес 70-годишен юбилей.
Универсалният защитник носеше екипа на ?сините“ пет сезона в периода 1976/1981, през които стана по два пъти шампион и носител на Купата на България и участва в паметни мачове в европейските турнири.
Владо е излизал по два пъти срещу Милан и по веднъж срещу Аякс и Реал Мадрид, а след като премина във варненския Спартак се превърна и сред малкото ни футболисти, които са играли с български клуб в официални две срещи срещу Манчестър Юнайтед.
Пред www.sz0755ip.com юбилярът се навърна назад във времето, за да припомни как е преминал на Герена.
?След като се уволних, играх още една година в родния Монтана, като през това време от Левски са ме гледали, включително и Иван Вуцов, Бог да го прости. Той е казал добри думи за мен и през лятото на 1976-а ме поканиха в Левски заедно със Стефан Найденов, Мир на праха му, на едномесечен пробен период“, започна Николчев.
?Тогава ?сините“ се водеха от Васил Спасов-Валяка, а помощник му беше Сашо Костов. Той каза на мен и Стефчо, че ако покажем качества, ще ни вземат. Помня дори, че веднъж имахме почивен ден и ние с Найденов се прибрахме в Монтана. Сашо Костов обаче се притеснил, че друг тим може да ни открадне и дойде с шофьора Драго с волгата да ни вземе и да ни върне обратно на Герена“, допълни пред Nostrabet Владо.
?В крайна сметка аз имах късмета да бъда одобрен и заминах с Левски на лагер в Москва, където гостувахме на местния Динамо. На Стефчо обаче му казаха, че няма къде да играе и генерал Делчев го прибра в Стара Загора. Там той остави следа, както и в Спартак Варна по-късно, тъй като беше силен футболист. Но в Левски къде да влезе, като от шести номер нататък съставът беше ясен – Тодор Барзов, Войн Войнов, Йордан Йорданов, Кирил Миланов и Павел Панов, Нека почиват в мир, Красимир Борисов. Дори мястото на играч като Емил Спасов не бе сигурно“, каза още Николчев.
?В Левски аз носех номер четири, но играех като ляв бек само когато Стефан Аладжов бе контузен. Иначе бях в центъра на защитата заедно с Кирил Ивков в началото, а впоследствие повече с Иван Тишански и Николай Грънчаров, Бог да ги прости. Винаги ще помня победите над ЦСКА и че редовно играех пред много сини фенове. За мача с Реал Мадрид на Герена, какво да ви кажа. Честно казано не помня как влязох на терена и как излязох, след като срещу мен бяха световни звезди като Висенте дел Боске, Хосе Камачо, Сантиляна, Улрих Щилик. В двете срещи с Милан пък се изправих срещу имена като Джани Ривера, Фабио Капело, Франко Барези, Фулвио Коловати“, спомня си бившият защитник.
В днешно време Владо е сред верните фенове на Левски и е доволен, че клубът се развива в правилната посока.
?Щастлив съм, че Левски е реален претендент за титлата и има солиден отбор, който радва със стилни продукции своята публика и неутралните фенове. Надявам се да запазим това ниво през цялото първенство, колкото и да бъде трудно, и под ръководството на амбициозния и можещ наш треньор Станислав Генчев да се борим за златните медали до последния мач и да спечелим титлата. Аз лично вярвам, че е възможно да стане и това е моето пожелание към синята общност“, каза Николчев.
Последният ще отбележи юбилея днес с любимите си хора, сред които ще са и бивши негови съотборници в Левски, а в аванс Владо издаде и какъв ще бъде тостът му.
?Благодарен съм на Бог, че успях да създам прекрасно и сплотено семейство, което винаги е било моята опора. С моята съпруга отгледахме дъщеря и син, които ни зарадваха с четири внучки, които осмислят старините ни. Благодарен съм също, че имах привилегията да играя за най-популярния и обичан отбор в България – Левски, с който успях да печеля победи, да вдигам трофеи и да играя за страхотните му фенове. Пожелавам си здраве, за мен и за най-близките ми хора, и да имам много положителни емоции с Левски занапред“, заяви Владимир Николчев.
