Изненадващо или не, Рома се раздели със своя наставник Жозе Моуриньо във вторник сутрин. Специалния прекара в Рим близо три години, заставайки начело на ?джалоросите“ в средата на 2021-ва година в момент, в който не бе сред най-реномираните наставници в Европа.
Времето на Моу във Вечния град определено бе специално, но и доста по-бурно, отколкото изглежда на пръв поглед. Борбата беше между праволинейността на португалеца и страстното ДНК на Рома, нетипично за италиански отбор.
Сълзите на базата в Тригория при сбогуването на Моуриньо доказват с какво уважение се ползваше той сред феновете и футболистите на ?вълците“. Не точно по този начин седят нещата в клубната управа. Семейство Фридкин – собствениците на Рома, не са типичните притежатели на италиански клуб, сменящи треньорите по няколко пъти на сезон. Американците обаче имат една доста подобна черта – не се свенят да предприемат треньорска рокада, когато това се налага.
Американската фамилия вече няколко години е начело на Рома и изглежда, че клубът бавно и славно възвръща славата си. С Моуриньо римският гранд спечели първия си трофей от над 15 години – Лига на конференциите през 2022-ра, а 12 месеца по-късно щеше да вземе и Лига Европа. ?Вълците“ загубиха финал от хегемона Севиля с дузпи при доста полемични обстоятелства и съдийство.
Двата европодвига до голяма степен увеличиха и доверието на тифозите на Рома към Моуриньо. Дотолкова, че само 8 дни преди уволнението му пълният ?Олимпико“ ехтеше с името на португалеца.
Футболът обаче се променя във всеки миг и двете загуби от Лацио за Купата и Милан за шампионат костваха главата на Моуриньо. Дан Фридкин долетя от САЩ, за да съобщи лично на Моу, че Рома сменя курса…без него. До края на сезона ?вълците“ ще са водени от клубния символ Даниеле де Роси, а по всяка вероятност през лятото друг именит специалист ще заеме овакантения пост. Де Роси е икона в Рим, но просто не е дорасъл да бъде на пейката на отбор като Рома, особено ако съдим по скромния му четиримесечен престой начело на СПАЛ, увенчал се с изпадане.
Преди 2.5 години Моуриньо дойде с една цел в Рим – да върне една от емблемите на града в Шампионска лига. Това обаче не се случи в два последователни сезона, в които Рома игра в Лига Европа. Далеч по-чести бяха визитите на Специалния в България. Той се изправи срещу двата ни водещи тима към момента – шампиона Лудогорец и вицешампиона ЦСКА. И в двата случая ?вълците“ взеха каквото им трябва от мачовете с родните представители, но не убедиха с игра и представяне. Точно тези две срещи са миниатюрен образ на негативите на Моуриньо.
Отборите на Специалния по традиция имат навика сами да усложняват ситуацията си. ?Изпускат питомното и гонят дивото“, са казали старите хора. И точно това се случваше често на Моу в италианската столица. Но най-дивото и най-желаното убегна и в двата пълни сезона. Чисто статистически, Моу не надгради предшественика си и свой сънародник Пауло Фонсека. Рома при Фонсека беше истински бич за гледане в своя зенит. В последния сезон на Фонсека в Рим тимът се запомни единствено с това, че не успя да победи никой съперник в ТОП 7! Парадоксално, точно два от тези опоненти отсякоха главата на Моуриньо – Лацио и Милан.
Един от най-успешните треньори на нашето време винаги ще бъде помнен в Рим и името му ще бъде уважавано от тифозите и играчите. Моуриньо спечели сърцата на всички с трофея в Тирана, отношението си към ?Олимпико“ и страстта, с която водеше Рома. Специалния доказа, че е специален, опитвайки да промени ДНК-то на ?вълците“, превръщайки ги в по-рационален и дефанзивен тим по свой тертип. Това до голяма степен му изигра лоша шега точно в мачовете с Лацио и Милан, както и при всяка останала загуба (9 на брой) от началото на кампанията.?
Жълтото и червеното олицетворяват жарта в неизменимото ДНК на Рома…Деветте загуби от началото на сезона онагледиха праволинейността на Моуриньо. И когато връзката се загуби точно срещу два от най-големите противници в Италия, развръзката се случи…Моуриньо е наистина специален и винаги ще бъде такъв за Рома, но неговото верую не съвпада напълно с това на „джалоросите“.
