Завръщането в елита на Спартак Варна, след като издържа успешно едногодишния поправителен изпит, не е достатъчно на треньори и играчи, тъй като в последните си три мача те ще се стремят да останат на върха и да вдигнат Купата за първото място в крайното класиране на Втора лига.

Това се очаква отборът да направи пред своята публика след последното домакинство с плевенския Спартак на 24 май.

Иначе следвайки житейския принцип, че когато паднеш, е най-важно да се изправиш бързо и да продължиш напред, ?соколите“ си свършиха перфектно работата през последната година.

Нека обаче да караме хронологично и да припомним как го направиха, за да ликуват.

През юни 2023 година обстановката в Спартак бе тягостна, тъй като не само изпадна от елита, но и остана без отбор, след като всички играчи напуснаха.

От основните останаха само Александър Цветков, Румен Руменов, Ивей Ромееш и Виктор Митев, а до тях беше и Даниел Начев, който бе записал скромно игрово време при Херо.

В този тежък момент благодарение на изрядното финансиране, осигурено от собственика Павлин Николов, и на контактите на спортния директор Енгибар Енгибаров и новия наставник Валентин Илиев бяха привлечени 18 попълнения и започна да се изгражда чисто нов отбор.

Той тръгна добре в първенството и биеше наред у дома, но на чужд терен нещата не се получаваха и след последвалите две загуби и един равен в първите три гостувания ес наложи Илиев да сдаде поста.

Тази раздяла всъщност бе неизбежна, тъй като нямаше кой да го чака да се заздравява синхрона и да се подобряват взаимодействията между отделните линии, след като предвид високата цел не се постигат желаните резултати и съществуваше риск при играчите да не се изгради манталитет на победители.

Като временен старши треньор се завърна Васил Петров и той стабилизира играта и резултатите на тима. Спартак продължи да печели у дома, дори и с разлика, и постигна първата си победа на чужд терен в Русе.

Ясно и отчетливо се виждаше, че подемът бе очевиден и дори двете загуби – първата от Септември у дома, която на фона на показаното на терена бе незаслужена, и последвалата в Добрич не отклониха варненци от правия път.

Логично ?соколите“ записаха втора победа извън Варна – в Ловеч, а в Монтана единствено заради малшанс и липса на спортно щастие изгубиха две точки.

Успоредно с това Спартак елиминира в турнира за Купата на България елитните Крумовград и Локомотив в София, и стигна до четвъртфинал.

Така от временен Васил Петров стана постоянен наставник и започна да води зимната подготовка. В нейното начало обаче едно негово необмислено изявление за грешна клубна политика стигна до ушите на Павлин Николов и разгневи строителния предприемач.

Шефът отстрани Петров и го смени с Росен Кирилов, а малко по-късно за нов спортен директор бе утвърден легендата на родния футбол Пламен Гетов, който е израснал в Спартак и направи първите си стъпки в мъжкия футбол с екипа на родния си клуб.

Ходът на Николов в крайна сметка се оказа мъдър и печеливш, тъй като Кирилов не само запази доброто отборно наследство, но и го доразви, след като прибави и нещо от себе си, изповядвайки своята философия, виждания и разбирания за играта.

Под негово ръководство ?соколите“ се превърнаха в хегемон напролет във втория ешелон и бе въпрос на време да свалят Септември от върха. Това се случи, след като Спартак го победи безапелационно в София и ако се позовем на фактите, варненци спечелиха девет победи, от които шест поредни, в първите си 10 мача от втория дял.

Точно обаче, когато всичко изглеждаше перфектно, дойде звучния шамар в Балчик, поражение, което всеки футболен човек малко е очаквал, но поражение, което ни най-малко обезценява или обезмисля категоричното превъзходство на Спартак над всички други.

Отделно пък тази болезнена загуба ще даде повод на треньорския щаб да си извлече поуки и да си направи изводи.

Разбира се, когато отдаваме заслуженото на Павлин Николов и Росен Кирилов, е важно да отбележим, че огромната заслуга за постигането на крайната цел е на играчите.

И най-точно може да се твърди, че Спартак успя, тъй като разполагаше с опитни и доказани изпълнители, сплотен колектив и лидери във всяка една линия.

Такива бяха вратарят Георги Георгиев, въпреки непривичните за него грешки в някои мачове, централните защитници Ангел Грънчов и Александър Цветков, полузащитниците Йоан Бауренски, Румен Руменов и Даниел Начев, външните халфове Ивей Ромееш и Виктор Митев, и тарана Ахмед Ахмедов, който е голмайстор на групата със 17 попадения до момента.

С основен принос за успехите са още младия страж Никола Виденов, Мехмед Сабри, Атанас Зехиров, Дмитро Семенив, Велислав Боев, Радослав Терзиев, Преслав Петров, Георги Мариянов и Георги Бабалиев, а останалите, въпреки че играха по-малко, също изпълняваха поставените задачи, когато влизаха в игра.

Сега пред Спартак остава да завърши подобаващо сезона и да се наслади на празниците, а след това да покаже, че си е научил урока и да щурмува уверено следващата цел – утвърждаване в групата на майсторите.

Казвам утвърждаване, тъй като борба за оцеляване няма да отива на един завършен във всяко едно отношение клуб. Още повече, когато той се казва Спартак Варна.