Оценяваха го на 100 милиона евро, а сега – 25 млн. Джейдън Санчо е поредният футболист, който съсипа години от кариерата си на стадион „Олд Трафорд“. Някои пратиха и цялата кариера по дяволите заради престоя си при „червените дяволи“. Става дума за големи имена в световен мащаб, искани от редица други европейски грандове.
Сега Санчо се завръща на „Сигнал Идуна Парк“, за да довърши сезона в бившия си клуб. За Борусия Дортмунд той вкара 50 гола и даде 64 асистенции в 137 мача. В Юнайтед се отчете с нищожните 12 гола и 6 асистенции в 82 участия. А през настоящия сезон има… 76 минути. Какво да кажем за Антъни, той нали играе?
Бразилецът все още не е отбелязал или подал за гол във Висшата лига през сезона. Далеч е от впечатляващ година и половина след пристигането си в Юнайтед. В момента е оценяван на 35 милиона евро, а беше 75 млн. Иначе британският колос плати 95 милиона от валутата на ЕС. Да, надплащанията са честа практика в червената част на Манчестър, но за това след малко.
Многомилионните сделки на отчаянието
Няма как да не отбележим най-големите две издънки последните няколко сезона. Взетият за безумните 87 милиона евро Хари Магуайър (сега оценяван на 20 млн.) и привлеченият за 105 милиона евро Пол Погба (оценяван последно на 15 милиона евро преди допинг скандала).
Примерите за пръснати милиони и похабен талант са много – Алексис Санчес, Радамел Фалкао, Мемфис Депай, Дони ван де Беек, Анхел Ди Мария и още, и още. Повече от половината настоящи играчи на Манчестър Юнайтед ще попаднат в подобни негативни класации след няколко месеца. Въпрос на време е да напуснат отбора през задната врата, макар и да са дошли от парадния вход. Ужасните трансфери се редят един след друг. А резултатите са все по-отчайващи…
Порочният цикъл
Манчестър Юнайтед става за посмешище всяка година и очевидно вината не е в мениджърите. Честата им смяна е признак на безсилие на най-високите етажи. Най-лесно е така – треньорът поема всички критики и цялата вина. С уволнението му хвърляш пясък в очите на феновете и потушаващ напрежението за известно време. Идва нов специалист, който иска време да наложи възгледите си и така всяка издънка му е простена. След този период вотът на доверие се изчерпва и мениджърът отново се превръща в жертвен агнец. А този порочен цикъл се повтаря година след година.
Правят се отчаяни опити за увеличаване на класата с мега сделки. Като нередовен участник в елиминациите на Шампионска лига, че дори и в самия турнир, Юнайтед вече не е привлекателен пристан за каймака. Играчи като Джуд Белингам, Ерлинг Халанд, Килиан Мбапе и тн. няма как да подпишат. Пробира се от второто качество звезди, чиито очи се замазват с банкноти. Често те изобщо не са нужни, не пасват на схемата и стила на игра (ако изобщо има такъв). Важното е да са голямо име… и бъдещ похабен талант.?
Спасителна сламка за всеки фен е пристигането на сър Джим Ратклиф
Милиардерът ще се опита да промени из основи всички процеси в клуба. Прогнилият отвътре модел изисква време, за да бъде излекуван. Не е лесно да излезеш от спиралата, но пък и Юнайтед не бърза. Очакванията отдавна са принизени до нивото на средняк от Висшата лига. С правилната политика огромните ресурси малко по малко могат да дадат положителни резултати. Ратклиф пожела да започне дейна работа още преди да е вписан официално като съсобственик, което е хубав знак.
За разлика от незаинтересованите американци, за които Манчестър Юнайтед е поредният бизнес, Джим Ратклиф е наясно каква е болката на привържениците. Не вижда единствено знака на долара до името на всеки футболист. Тепърва ще назначи специалисти по всички етажи. Нужна е кардинална промяна в манталитета от чистача, закъсняващ с 15 минути всяка сутрин и косача на трева, който пропуска винаги далечния край на терена, до самото ръководство.
Надеждата е, че няма да бъде спъван. В Юнайтед отдавна парите нямат значение, а отношението. Промени ли се то – всичко останало е въпрос на време.