„(Илиан) Илиев е лидер на мрънкачите в българския футбол, но очаквахме да надскочи ръста си и преди да плюе, първо да погледне статистиката от мача. Ние знаем, че той е част от старата коалиция антиЛудогорец и не напада така яростно наши опоненти, дори и когато е явно ощетен. Няма проблем. Нека треньорът на ?моряците“ си живее в белите облаци и в зоната на комфорт. Пожелаваме му най-искрено някога да води отбор с шампионски амбиции.“
Припомняме ви част от острата декларация на Лудогорец към Илиан Илиев, понастоящем национален селекционер на България и треньор на лидера в Първа лига след есенния полусезон – Черно море. През март варненци бяха заклани насред Разград в мач от Купата на България. Илиев не си замълча за бутафорния втори жълт картон на Васил Панайотов, а от Делиормана демонстрираха „шампионско“ поведение и го нападнаха… за ръстта му.
Непреходното произведение на незнайно разградско перо завърши с пожелание към Илиан някога да води отбор с шампионски амбиции. Е, към днешната дата определено можем да посочим Черно море за такъв. Макар и с десетократно по-нисък бюджет от този на разградския проект. Може и Илиан да не се смее последен през май месец 2024 година, но със сигурност декларацийката на Разград от март в момента буди усмивки по лицето му. Смешни са и комплексите на самоопредилите се за „орли“.
Снощи Спас Делев от Лудогорец за пореден път ги олицетвори. Нисичкият нападател от село Ключ вкара гол на ЦСКА дълбоко в добавеното време на мача. Миг след попадението си започна да се радва бурно пред Сектор Г, да ръкомаха, жестикулира и крещи. За малко не предизвика масови безредици, от които някой можеше да пострада. В следващите редове ще бъде изписван като Просто Спас. За по-кратко, без паралели към комикс герои. Преди години тръгнал за големия футбол именно от стадион „Българска армия“, сега Просто Спас куфее от радост при победа над „червените“.
Със съотборниците си демонстративно „летя“ към съблекалнята, пя и обижда публиката на съперника. Е, своя няма, но какво му пречи чуждата? Преди години той сам избра да остави ЦСКА за повече пари. А беше идол на децата… Дано в настоящия му отбор да не го подхванат и него за ръстта. Националният селекционер на България вече усети европейския манталитет на Разград.
„Какво да ви кажа, глуповати деца, но има възрастни около тях, които трябва да ги съветват да мислят за футбол, а не само за развлечения и пари“, легендата Аспарух Никодимов сподели по повод Делев през 2013-а.
„На мен ми се струва, че си изпуска кариерата. Не е наясно със себе си, а го съветват много лошо. Тръгва напред с финансовите си претенции, а не казва „искам да играя“. За един млад играч най-важното е да играе редовно, парите ще дойдат сами. ЦСКА му протегна ръка и му предложи прилични условия, можеше да стигне и до по-добри условия, но той поиска огромни пари.“
Е, Паро пророкува и 10 години по-късно Делев прави именно това – взима много пари и играе по десетина минути в края на мачовете. Изглежда няма амбиции за нещо повече от периферна роля в Разград. Но пък и защо му е да се поти по 90 минути, нали заплатата си върви??
По цял свят футболистите не празнуват голове срещу бившите си отбори. Още повече, ако те са ги изтреляли за големия футбол. След попадението във вратата на Динамо Москва Делев беше сред най-актуалните играчи у нас. Просто Спас обаче признава, че изобщо не съжалява за начина, по който провокира противниковите фенове след гола във вратата на ЦСКА. Привърженици, които години наред можеше да скандират неговото име при други обстоятелства.?
Все пак не всеки добър футболист се превръща в легенда. За да се опъват хореографии с твоя лик, да ти се посветят песни и за головете ти да се разказва от поколение на поколение, се изискват съвсем други качества. Кой знае – може пък след време от Трибуна „Моци“ да измислят песен за Делев. Както и за Неделев. Все пак те отидоха в Разград заради традициите и фанатичната подкрепа, не заради някакви материални облаги. Дано само вятърът на промяната в българския футбол не издуха някои клубове-временни явления, деребействали със силните на деня.
