Датата 2-ри март е една от най-значимите в историята на Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада. На нея през 1962 г. легендарният център Уилт Чембърлейн поставя рекорда за най-много отбелязани точки в мач – 100. Това се случва в двубоя между Филаделфия Уориърс и Ню Йорк Никс, който „войните“ печелят в редовното време със 169:147.
61 години по-късно рекордът не само стои непокътнат, но не се и вижда кой и как в обозримото бъдеще ще го изравни или подобри. Оттогава до ден днешен паркетите в НБА са видяли изключителни реализатори и доминантни фигури, които са оставали в подножието на това значимо постижение, но в същото време и доста далеч. Самият Чембърлейн държи 5 от първите 7 места в списъка с играчи, които са отбелязали най-много точки в един мач. Покойният Коби Брайънт заема второ място в тази толкова престижна и лимитирана компания със своите 81 точки срещу Торонто Раптърс от 2006-а. Следващият, който попада в листата и няма фамилия Чембърлйен, се казва Дейвид Томпсън, който през 1978-ма вкарва 73 точки за своя Денвър срещу Детройт Пистънс.
Намираме се в началото на едва третия месец от 2023-та и вече двама играчи достигнаха кота 71 – Донован Мичъл през януари и Деймиън Лилард в края на февруари. През 2017-та пък Девин Букър отбеляза 70.
Около рекорда на Чембърлейн има два въпроса, които винаги изкачат на първо място. Първият от тях е дали това наистина се е случило? В началото на ’60-те години на миналия век НБА е много далеч от това, което е днес. Повечето мачове не се излъчват по телевизията, многохилядните зали днес са с много по-ограничен капацитет и рядко се пълнят. Няколко минути от радио коментара в последната четъвртина на мача са се запазили във времето, което допълнително допринася за мистерията около този мач. Хората и до ден днешен оспорват кацането на Луната с най-различни теории – известните кадри с Нийл Армстронг и Едвин Олдрин са заснети в Лондон, защо 54 години по-късно никой не повторя опита, при положение, че технологията днес е несравнимо по-добра от тази в края на ’60-те и т.нат. Хората са го казали – когато фактите говорят и Боговете мълчат. Но да се върнем на Чембърлейн. През същия този сезон той отбеляза средно по 50.4 точки на мач. Да отбележиш двойно на това, което бележиш всяка друга вечер, изглежда нереалистинчо. Но в моята, а и в много други глава, ако същестува човек, който може да го направи, то това със сигурност е Уилт. В онези времена конкуренцията в Лигата е била на светлинни години от това, което е днес. Самата игра е бил различна. Нямало е линия за три точки, начинтън на дриблиране е бил различен, правилата също. Чембърлейн е бил сила, с която никой не е могъл да се справи ек в ек. Дори Бил Ръсел, който също е бил феноменален атлет и играч за времето си. Трудно може да се намери еднозначен отговор на въпроса дали наистина се е случило. През годините е имало много скептицизъм. Днес живеем във времена, в които има хора, които твърдят че земята е плоска и че ако нещо не е заснето на камера, то не се е случило.
Вторият, и може би по-съществен въпрос е, може ли някой да подобри рекорда? Днес в Националната баскетболна асоциация защита се играе само на теория и в плейофите. Резултатността на мачовете през псоледното десетилетие чувствително се увеличи благодарение на тройките и на фаловете. Нека да бъдем наясно – 81 точки на Коби Брайънт, макар и срещу един от най-слабите отбори в лицето на Торонто, са далеч по-трудни и заслужаващи уважение от постиженията на Мичъл, Лилард и Букър. Лично за мен, дори от самия рекорд на Уилт, който по онова време е като колежанин, който играе срещу шестокласници. Според официалната статистика, Уилт играе 48 минути, докато Брайънт прекарва на паркета 42 минути. И въпреки гениалността на Коби, той остава на цели 19 точки от изравняване на рекода. 19 точки дори и днес са страшно много. 46 от 450 играчи през този сезон вкарват повече от 19 точки средно на мач. Или иначе казано 10%. Поглеждайки към водещите реализатори в лигата през последните години и ще видим следното: Кевин Дюрант е вкарвал най-много 55, Стеф Къри – 62, Леброн Джеймс 61, Джеймс Хардън – 61, Клей Томпсън – 60, Джейсън Тейтъм – 60. Прекалено далеч от 100-те на Уилт.
Истината е, че и на този въпрос не може да бъде даден отговор. Но може би така и трябва да бъде. Аз лично вярвам, че Уилт е успял да отбележи 100 точки, а също така вярвам, че някой ден рекордът ще има нов притежател. Именно това е смисълът на тези постижения – да бъдат подобрявани и да отведеш играта на следващото ниво. А дотогава, уважавайте легендите и хората, които са отъпкали пътеката, по която вие ходите днес и помнете историята, за да може следващото поколение да бъде по-добро и по-гениално и от вас!
