Остават по-малко от две седмици преди първия официален мач на Локомотив Пловдив за тази година срещу Арда в Кърджали и в общи линии основния състав, на който ще разчита Александър Томаш за пролетния полусезон и първите алтернативи за него, до голяма степен вече изглеждат ясни.
На този етап притесненията в спортно-технически аспект за старта на сезона са свързани предимно с това как ще функционира атаката, след като от нея през зимната пауза излязоха накуп трима основни изпълнители.
Това са Джовани Бариани, Алфа Конте и Георги Минчев, на чиито места бяха привлечени френското дясно крило Йоан Бай и белгиеца Мичи Нтело.
Големият въпрос сега обаче е дали въпросните нови чужденци притежават нужните качества и дали ще се адаптират бързо към новата обстановка и стила на игра на тима, за да успеят да заместят напусналите и да не допуснат нападението да бъде отслабено.
Бай и Нтело ще имат на разположение проверките срещу Берое днес и тази след седмица срещу Етър, за да разбере Томаш дали може да разчита на тях още за първите пролетни двубои и на кои позиции.
Преди обаче двамата да подпишат договори, треньорът отработи в три спаринга варианти без тях, като единият изглежда твърде възможно да бъде използван и през пролетния дял в елита – отдясно да е Бабакар Дион, Димитър Илиев на върха на атаката и Петър Андреев – отляво.
Тук условието е, че Илиев най-вероятно ще бъде фалшива деветка, тъй като той е силен, когато получи пълна свобода за действие по целия фронт на атаката и особено, когато нахлува от дълбочина зад типичния централния нападател, какъвто на ?Лаута“ след излизането на Минчев липсва.
Съществуваше възможност като таран да бъде налаган Петър Андреев, който през миналата година вкара първите си голове за представителния тим, някои от които донесоха важни точки на тима. Наставникът обаче бързо прецени, че не там е мястото на младока и предпочете да развива дарбата му по фланга.
Все пак не е изключен вариант Андреев да води атаката, дори и ако влиза на смяна, Митко Илиев да е зад него, а отляво да са по-активни външния полузащитник, бека или халф-бека в зависимост от тактическата постройка.
Що се отнася до другите линии, привидно най-сигурни са нещата в защитата, която остава в същия вид от есента и която разполага с обиграни и утвърдени изпълнители, между които има синхрон. Това би трябвало да прави треньорът спокоен, че каквато и схема да избира – с трима бранители или четирима в линия, неговите подопечни могат да се справят.
В сърцето на отбраната сериозна конкуренция на Мартин Паскалев и Хорхе Сегура отново ще бъде отново Тодор Павлов, който пребори кошмарната контузия, спряла развитието му през есента, а Ефе Али също е солидна опция. Бековете Оливер Камдем и Ангел Лясков пък тежата на местата си, а шумът, който се вдигна около трансфера на Динко Хоркаш едва ли ще го разклати психически и ще му попречи да потвърди и напролет, че е сред най-добрите вратари у нас.
Анализирайки пък средната линия на Локо, веднага виждаме, че в нея са достатъчно играчи, които ще се борят за доверието на Томаш. Едни от тях имаха добри моменти през първия полусезон в първенството, други пък не разкриха напълно качествата си, а новите могат да докажат, че неслучайно са привлечени в отбор като Локомотив.
Въпросните попълнения са добре познатите Мартин Райнов, който преди осем години имаше сравнително успешен първи период на ?Лаута“, и дошлият под наем от Пирин Благоевград беларусин Владимир Медвед.
До тях са изигралият най-силния си полусезон за Локо през есента Евандро, Христо Иванов, Кристиян Пешов, Ивайло Иванов и Георги Каракашев.
Ако все пак има нещо притеснително в полузащитата, това е, че предвид качествата на всичките тези футболисти, идеите, креативността и дори склонността към импровизация, идват най-вече от Евандро.
И при положение че другите халфове нямат такъв съществен принос към правенето на играта и изграждането на атаките, дали това няма да лимитира решенията в градивен план и да се отрази негативно върху изобретателността на Локомотив в тази стратегическа зона във футбола.
В заключение, ако трябва да обобщим, успяват ли халфовете на ?черно-белите“ да са безупречни в двете фази, а в завършващата фаза играчите да са ефективни, Локо ще е в състояние да запази мястото си в шестицата след редовния сезон и впоследствие в плейофите срещу най-силните да заработи по-големи суми от телевизионни права.
Това е една колкото реална, толкова и постижима цел, тъй като хроничните финансови проблеми не позволиха да се вземат по-стойностни нови играчи през зимния трансферен прозорец, които да вдигнат индивидуалното и отборното ниво на Локото.
По този начин треньорът щеше да има по-широк избор от качествени изпълнители за състава и за неизбежните ротации, и Локо щеше да остане в битката за Европа. Не че сега четвъртото място е мираж, но по-скоро изглежда изключително трудна задача Локо да се добере до бараж за Лига на конференциите на фона на свития си бюджет и конкуренцията на Левски.
