Борислав Михайлов вече е история. Дългогодишният президент на Българския футболен съюз вече няма нищо общо с Централа. Оставката на някогашния славен вратар бе гласувана на конгреса на БФС, провеждащ се в столичния хотел Маринела. С 303 гласа ?За“, 5 ?против“ и нула въздържали се, явно бе показана вратата на Михайлов, чието управление продължи почти 20 години с известни прекъсвания, оттеглени оставки, политически натиск и окървавени софийски булеварди.
Самият вече бивш президент имаше дълго слово в конгресната зала, с определено смесени послания, граничещи с агитация. Михайлов на няколко пъти заговори за ?футболни революционери“, ?футбол по време на холера“ и други написани му от пиарите клишета, които четеше с почти траурен тон. Михайлов обвини дори част от жадуващите промяна за кървавите протести на 16 ноември 2023 година.
За хората, запознати с поведението на Михайлов, това дори не е новина. Циничният и пошъл език никога не е бил от опонентите му, а от самия него и то в натрапчиви количества. Безпардонното му поведение смути дори депутатите в Народното събрание преди два месеца и половина. Гласът на Михайлов бе изключително дрезгав, а тонът от трибуната – назидателен. Бившият вратар дори не изглеждаше в най-доброто си здраве, а по-скоро поразклатен и разбира се с вода до себе си, олицетворяваща порочни мисли. В последните години Борислав страни доста от медийното пространство, така че подобна преценка няма как да бъде акуратна, но определено не е без аргументи.
Михайлов със сигурност ще бъде запомнен като един от най-противоречивите президенти на Футболния съюз в модерната му история. След социализма той е и най-дълго управлявалият шеф на Централата, както и единственият, който никога не е класирал А селекцията на голям международен форум. Единственият обиколил почти цял свят, без да е гледал представителния си тим на престижно първенство и при увеличена бройка квоти.
Няколкото приети първенства за юноши няма да замъглят представата за управлението на Михайлов. То бе слабо, разединително, с нотки на корупция, доказани компромати и никакво взаимодействие с държавата, клубовете и фенове. Само фойерверки, в които той парадоксално обвинява съперниците си за шефския стол. За взаимодействието на политическо ниво вероятно са виновни и двете страни. Страната отдавна е абдикирала от спортните си ангажименти, а вече две десетилетия БФС не прави абсолютно нищо, за да стопли отношенията. С непрестанните скандали от всякакво естество Футболният съюз се делегитимира много-много отдавна. Особата Михайлов пък е с подбито реноме от горе-долу същия период, въпреки че оценката му в последното му слово бе доста по-различна: ?Боли ме по-скоро от това, че усърдната работа, следването на стратегията стъпка по стъпка, изпълнението и преизпълнението на поставените цели и задачи, усилията на БФС под мое ръководство да положи основите на добро и светло бъдеще, всичко това бе зачеркнато по агресивен, циничен и пошъл начин“.
Отново слова за агресивност, циничност и пошлост, без да се ползва огледало. Михайлов за пореден път бе категоричен в нетрезвата преценка за себе си и свършеното в последните близо 20 години. Преди последния нормален конгрес през октомври 2021 година, той собственоръчно си постави шестици по почти всички параграфи, за които бе запитан в телевизионно интервю.
Кое е преизпълнено в програмата на Михайлов не става ясно и навярно няма да стане. Не е ясно и какво изобщо е изпълнено като задачи и цели от БФС освен това да пази известен икономически сувернитет. Болката, с която започна словото си Михайлов, е не за него, а за всички онези, които някога са го смятали за почти национален герой.
