Нападателят на Лудогорец Кирил Десподов за втора поредна година стана „Футболист на годината“ на България. Капитанът на представителния ни тим изпревари халфа на Вердер Илия Груев-младши и лидера на ЦСКА 1948 Ивайло Чочев.

Изборът на Десподов предзвика веднага полемики най-вече заради отбора, в който играе. От години се говори за зависимости на журналистите, които гласуват. Говори се как те получават напътствия от шефовете си за кой играч да дадат своя глас. Понякога това се прави, за да се продаде някой играч в чужбина, друг път е заради егото на някой футболен шеф. И тези неща ги има навсякъде, има ги и у нас.

Колкото и да е трън в очите на много хора, реално няма по-заслужили от играчите на Лудогорец. Десподов и съотборниците му станаха шампиони и влязоха в групите на Лига Европа, а ще продължат в евротурнирите и напролет. Крилото на „орлите“ е сред лидерите на тима, освен това си заслужи капитанската лента в националния отбор на България и е част от възхода, който започва да прави тима под ръководството на Младен Кръстаич.

Всъщност проблемът не е, че Десподов е станал за трети път номер 1 у нас. Проблемът е, че доста години нямаше проблясъци и няма играчи, които да спорят наистина за трофея. Достъчно нелепо е, че Десподов има толкова отличия, колкото има и легендата Христо Бонев.

Сега се заражда млада вълна, която показва, че може би идва момент за промяна в родния футбол. На всяка позиция имаме млади и доста талантливи играчи и вече зависи от тях да се развият правилно. Но надежда за промяна има. Има и надежда, че няма да гласуваме за някой, просто защото няма за кой друг. Както е доста пъти в последните години.