Левски загуби с 0:1 от Черно море, а единственото попадени бе дело на Александър Василев. Голяма вина за гола носи вратаря Николай Михайлов. И, разбира се, още по време на мача, както и след него, по стража се изля целия гняв. От една страна заслужен, защото е направил грешка, която е довела до загуба. От друга страна обаче вече става прекалено и тъпо постоянно да се търси вина в Михайлов за всичко.

Типично по нашенски проблемът не идва от качествата на Михайлов, които са безспорни. Идва от това, че е син на баща си. А баща му е президентът на БФС Борислав Михайлов. Много хора мразят Боби заради състоянието на българския футбол. И явно могат да си го изкарат само на сина му. Което е долно, глупаво и не граничи с нормален разум.

Михайлов е спасил десетки мачове на Левски, бе с основа заслуга за спечелването на Купата на България. Но е Михайлов и ще си носи кръста. Знайни и незнайни, несъбличали се по физическо, стават специалисти по футбол и по вратарство и започват да бълват обиди и „анализи“ при всяка една грешка.

Но това е част от нашата народопсихология. Ако Михайлов беше син на работник в ТЕЦ-а в Стара Загора, нямаше да има проблем. Ако беше сърбин и се заиграваше с публиката – нямаше да има проблем, даже щеше да е всеобщ любимец. Всяка грешка щеше да му се прощава, ако си вързваше шалчето на мрежата и се обясняваше в любов от първия си ден на „Герена“. Тогава щеше да е „Ники – завинаги един от нас!“. Пример: Йоргачевич, който беше доста слаб вратар.

Но всъщност на нашата територия това е напълно нормално. Например гласуваме 15 години за човек, който ни казва „Аз съм прост, вие сте прости и затова се разбираме“. А Николай Михайлов не знае как да се заиграва с феновете.

За привържениците няма проблем, че отбраната допуска три пъти топката да влезе във вратата. Че допуска лесно да се стига до голови положения. Няма проблем – Сонко не е син на шефа на БФС. Няма проблем, че три пъти се изпуска гол при излизане очи в очи с вратаря на съперника. Няма проблем – бразилците не са синове на шефа на БФС.

За Николай има и още един проблем – гадже е на Николета Лозанова. Това е още един голям грях. Трябваше да се хване с някое обикновено момиче. Всъщност извън терена Михайлов има носи всички грехове и затова ще търпи. Няма значение какво прави на терена, дали спасява 10 или 100 гола. Един да пусне – той е фенски враг номер 1. Враг на същите хора, които тичаха да го прегръщат при спечелването на Купата на България.

Между другото, при първия слаб мач на Чандъров и срещу него ще има същото. Защото е син на баща си, а баща му е приятел на Наско Сираков.?