През 2019 година той решава да напусне Австрия като Дейвид Фишер и да продължи с вдигането на тежести в България. Приема ново име – Дейвид Фишеров, научава български език и след осем месеца взема българско гражданство. Три години по-късно тежкоатлетът сбъдва и първата си спортна мечта, като става европейски шампион за мъже. На първенството на Стария континент в Тирана 22-годишният Дейвид триумфира по безапелационен начин в двубоя в категория до 102 кг, като спечели също златните медали и в двете отделни движения.
В интервю за www.sz0755ip.com Дейвид Фишеров се връща към шампионските си мигове в Албания, разкрива кой именит българин му помага да успява в щангите и защо е взел решение да смени Австрия с България.
Дейвид, вярвахте ли, че ще детронирате досегашния европейски първенец Самвел Гаспарян?
– Не само него, вътрешно в себе си бях уверен, че мога да се справя и с всеки друг. Бях много добре подготвен и ако не бях станал първи, щях да съм разочарован от себе си.
След изхвърлянето водехте само с един килограм пред арменеца и два пред испанеца.
– Такава бе стратегията. Трябваше да изхвърля подобна тежест, за да имам преднина, която щеше да ми бъде напълно достатъчна, тъй като в изтласкването съм по-силен.
Каква беше тактиката Ви във второто движение?
– Да вдигам с килограм повече от арменеца. Той почна на 208, аз успях на 209, после Гаспарян укроти 211, а аз – 212. Накрая дори не бе за вярване, че успя и на 214, и се наложи да правя успешен шампионски опит на 215.
Защо се изненадохте, че Гаспарян е тласнал 214 кг?
– Защото, когато го гледах на загрявката и после между опитите, виждах, че щангата му е ?тежка“. Трудно се справяше с по-големите тежести, личеше, че се е предал и е рухнал психически. Но, браво на него, че намери сили да задържи интригата до последно.
Ако се беше наложило да вдигнете повече за златото, щяхте ли да го направите?
– Със сигурност, след като само преди две седмици на контрола изтласках с лекота 217 кг. В Тирана аз вдигнах това, което ми беше необходимо, за да съм шампион. Но бях подготвен и за по-високи тежести в двете движения, ако се налагаше.
С кой споделихте първи радостта си?
– Със старши треньора Иван Иванов и с Живко Николов, който ме подготвяше в националния за това европейско. После в прегръдките ми се озоваха моите родители и моята годеница, които слязоха при мен от трибуните.
Разкажете нещо повече за годеницата си?
– Тя е арменка и сме сгодени от три години. Засега обаче по-често е в Стара Загора, където води тренировки в своя спорт. Усетът ми показва, че до една година ще вдигнем сватба.
На нея ли посвещавате европейската титла?
– На нея ще посветя другите титли, които се надявам да са по-значими. Тази, първата, е за моето семейство, за родителите ми, за сестра ми.
На кого искате да благодарите?
– На Иван Иванов, на Живко Николов, на моя треньор в пловдивския клуб Борислав Налбантов и на един специален човек за мен – Асен Златев.
Какво дължите на олимпийския и многократен световен и европейски шампион Асен Златев?
– Той живее близо до залата в Пловдив и всеки ден е до мен. Помага ми не само с ценни съвети, но и с режима за хранене. Благодарение на него успявам да контролирам мазнините, въглехидратите и белтъчините в тялото си, и да поддържам постоянно тегло от 103-104 кг през годината. Това ми позволява да избегна свалянето на излишни килограми преди състезания. За мен Асен Златев е като отворена книга във вдигането на тежести.
След като вдигнахте високо летвата, какво да очакваме от Вас на световното в Колумбия през септември?
– За медал ще са нужни 182 кг в изхвърлянето и 221 кг в изтласкването. Тежести, които са напълно по силите ми. Дано само съм здрав и се подготвя пълноценно.
Ако желаете да залагате на различни спортове и вдигане на тежести, може да прочетете нашето ревю как се прави регистрация в ефбет, за да си отворите акаунт и да получите достъп до наличните маркети.
Дейвид, бъдете откровен и кажете, защо напуснахте бяла страна с висок жизнен стандарт като Австрия?
– Защото исках да стигна върховете във вдигането на тежести.
Да разбирам ли, че държава, в която всичко е наред, не дава пари за щанги?
– Това е самата истина. В Австрия приоритет са други спортове – ски, футбол, лека атлетика. От вдигане на тежести никой не се интересува.
Защо тогава се захванахте с щангите?
– Защото от малък това бе моята мечта. Но, когато по-късно като юноша започнах да идвам всяка година на лагери в България, разбрах каква е разликата.
Нали в Австрия не дават пари за Вашия спорт, как си позволявахте лагери извън страната?
– В Австрия ми даваха само заплата. Оттам нататък, за да се подготвям в България, ми помагаха моите родители и лични спонсори.
Кога решихте да се преместите в България?
– От 2017 година, когато дойдох за първи път в България, вече бях наясно, че е въпрос на време трайно да се установя тук.
Кое надделя върху Вашия избор?
– В България има правилна методика за работа и със състезателите работят световноизвестни щангисти, успели както в нашия спорт, така и в живота. В Австрия не само няма методика за тренировки, ами и не знаят какво означават медикаментите за възстановяване. Да не говорим, че нямат отношение към щангистите, нито пък стимули. Сестра ми Сара Фишер например стана трета на европейското по вдигане на тежести, но никой журналист не ? взе интервю, нито ? дадоха премия. Все едно нищо не е постигнала.
То и в България не всичко върви по мед и масло в щангите. Повече от година старият президент отказва да даде властта на новия избран, пет месеца националите, включително и Вие, бяхте без заплати.
– Това е само временно и нещата скоро ще си дойдат на мястото. Тези проблеми не могат да ме разколебаят, след като България ме е изградила като щангист и на нея дължа всичко, което съм в момента.
В Австрия поне вземахте редовно заплатата си, в България как оцеляхте толкова дълго време, без да Ви плащат?
– Оцелях благодарение на старши треньора Иван Иванов, който ми помагаше финансово и морално. Както на мен, така и на другите. Но вече всичко е наред със заплатите, а и г-н Иванов нито за момент не допусна да се наруши подготовката ни или да ни липсва нещо.
Къде искате да живеете занапред?
– Аз вече обичам България и животът ми ще бъде свързан единствено с нея. Пловдив ми харесва и един ден ще си купя апартамент в този град.
